Целите на Академията (МАПТ) са да се извършат основни позитивни трансформации, за да се изгради човек като хармонична и цялостна личност. За да се постигне тази цел, бе необходимо най-напред да се породи идеята за нея. Тя премина през желанието за нейното осъществяване и прерастна във вяра, че целта е възможна.

Вътрешната дуалност на човека предопределя откриването на необятните простори на собствените възможности, от една страна и наличието на страх, ниска самооценка и липса на мотивация, от друга. Това всъщност е свобода, наречена право на избор. Изборът да сме себе си, като част от цялото, част от библиотеката, в която можем да намерим решенията за сбъдването на всяко наше желание, на всяка поставена цел. Откриването на тази библиотека с познание и мъдрост е причината за създаване на академията. Да преразгледаме собствената си самооценка, да решим кои са убежденията, които ни пречат да постигнем целта си и ги заменим с нови позитивни утвърждения е в същността на промяната. Сънищата и интуицията са вратата към непосредственото достигане до истината.

Кои сме? Откъде сме? Защо сме? Вечните въпроси винаги са актуални, може би точно затова са вечни! От момента, в който словото е започнало да се записва до ден днешен са налице безброй търсачи на истина, които градят хипотези в отговор на първите два въпроса. Единствено сигурното в случая с достоверността на достиженията е това, че те са въпрос на избор и вяра! Нещата стоят малко по-различно с третия въпрос – Защо сме тук? Всички са категорични – за да изпитаме щастие! То – щастието, е смисълът на живота! Дали съществуват някакви правила за постигането на щастие? Известно е, че са безброй и всеки сам за себе си открива най-подходящите. Съществуват, обаче и няколко основни принципи в тази посока, които присъстват във всички възможни теории. Винаги когато стане въпрос за щастие, разсъжденията започват с необходимостта от вяра. За илюстрация на това за каква вяра става въпрос, да си припомним една притча:

Персийският шах, който много харесал току що изобретената игра шахмат, повикал изобретателя, и казал :
- Каква награда ще поискаш за чудесната игра?
Ученият отговорил, че не иска нито злато, нито някакви облаги, а само едно зрънце жито на първото квадратче на шахматната дъска, две на второто, четири на третото и така  нататък. Ако, обаче се поставят зрънца на всяко следващо квадратче два пъти повече, се стига  до експоненциално (степенно) нарастване, или комбинаторен взрив. (2 на степен 63 е равно на около 10 милиарда килотона зърно!)

Ако заменим зрънцето жито със зрънце вяра и го поставим на първото квадратче – етап или идея в живота ни, а след това удвояваме залога, то със сигурност ще стигнем накрая и до комбинаторния взрив! По-важното в случая е осъзнаването на процесите. Тръгне ли по пътя си веднъж, всяка пешка може да „израстне“ до цар. А и цифрата говори красноречиво – представете си я не като тонове зърно, а като милиони шахматни комбинации в живота! Възможности, които са пред нас и чакат да бъдат открити. Старата латинска сентенция повярвай, за да видиш важи тук с пълна сила. Колкото повече вяра имаме, толкова повече възможности виждаме!
Но да се върнем на щастието. Отдавна няма съмнение, че то е в нас самите - състояние, което желаем да изпитаме. Въоръжени с вяра можем да потърсим пътя към него в себе си. Осъзнали силата на вярата, имайки пред себе си целта – щастието, е необходимо да открием само подходящата стратегия. Може би най-добра такава е – любовта! Онази любов, за която говори апостол Павел – Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Именно подобна любов е нашият „транспорт” до целта. Отвежда ни до „себе си”, за да се открием и после при всички останали, за да постигнем единението, в което изначално сме! Ако пренебрегнем вярата, щастието и любовта, можем да си останем там, където сме, дори и да не ни харесва. Това е право на избор!